VzemiMe.Com - Сайт за запознанства

Сайт за запознанства

  

Депресията "моята приятелка"

Автор: Жена
Публикуван: Преди 22 дни

Депресията,която те убива вътрешно..
Това коварно чувство,което те оставя без въздух.Имаш приятели,имаш човек до себе си,семейството ти е живо и здраво и въпреки това ти се чувстваш САМ.Чувстваш се неразбран,чувстваш се не обичан,недооценен.Депресията не мога да опиша с думи как точно ме кара да се чувствам всеки ден,прикрита през мълчанието ми.Аз познавам само това чувство,чувството да бъде смазана,да усещам празнина и агония,друго усещане не познавам.Човека до мен не може да ми помогне,не може,защото никога в живота си не се е чувствал по този начин даже му е непонятно.Аз "умирам" пред очите ми почти всеки ден.Имам усещането,че нося някаква тежест на хората,около мене.Чувството да си като размазана птица на прозореца.Ходя на психолог вече една година и имам усещането,че не ми помага,може и да съм вече за антидепресанти не знам.Знам само,че се унищожавам всеки ден малко по малко си отивам.Усещането,че си сам и никой не те разбира,не искам да се чувствам така,дори не го пожелавам на най-големия си неприятел както се казва.В тази борба си сам и трябва сам да се справиш.Това е може би най-голямата борба тази със себе си.Знам,че сигурно има много хора,които се чувстват по този начин.Как излизате от това състояние?Как си помагате?Не искам хората около мен да бъдат затрупани с цялото това нещо,а знам,че на моменти ги въвличам с това нещо.Понякога ги държа отговорни от това,че не могат да ми помогнат,а знам,че не трябва.Исками се сама да си помогна,но не знам как.

#1 Автор: Мъж
Публикуван: Преди 22 дни
Когато аз се депресирам обикновено е, защото много искам нещо (нямам приятелка или някакъв глупав предмет), но не мога да го получа или просто от самота, че няма с кого да излезна да се видя и да си побъбря.
Така, че открий какво те депресира теб и тогава помисли какво може да направиш по въпроса.
#2 Автор: Мъж
Публикуван: Преди 21 дни
Здравейте депресията е страшно нещо ,искам да ви напиша няколко реда и дано да ви бъда в помощта аз мисля ,че трябва да намерите нещо което ви влече и ви кара да се чувствате жива.Някакво хоби дори работа или някаква връзка или нещото което ви кара да бъдете в това състояние и да излезете от него
#3 Автор: Жена
Публикуван: Преди 13 дни
Здравей ,
депресията не ти е приятелка . Хубаво е , че знаеш за присъствието и ,но не и позволявай да се настани трайно и удобно в душата ти .
Ще ти кажа аз как се оттървах от нея още от момента в който усетих присъствието и . Случи се ,когато останах сама след болезнената раздяла с мъжа ми- пияницата . Потърсих помощ от приятел -буквално . Обадих се на няколко приятелки и ги попитах дали ще се съгласни отново да вляза в тяхната компания . Веднага се съгласиха и ми подадоха ръка . От тогава вече три години всяка събота имаме среща - 5 жени с различни съдби . Пием по питие ,говорим си за ежедневни неща , за книги, филми ,клюки . Събираме се по лични поводи ,празнуваме празници , ходим по екскурзии . На всички тези наши кратки срещи им действат като сеанс с психотерапевт . Много съм им благодарна ,че ме разбраха и ми помогнаха . Отдавна съм изгонила депресията от душата си . Живея пълноценен живот със семеството ,децата и приятелките ми . Ако срещна някога и някъде подходящ партньор ще бъде хубаво , ако ли не ,не е голяма загуба . Станах позитивно мислещ човек .
До скоро .
#4 Автор: Мъж
Публикуван: Преди 13 дни
Мисля, че знам какво ти е.

Хрумна ми нещо щуро - защо да не се опитам да ти помогна? Вече си имаш психолог, който прави това, което може /не е добре да зависиш от хора без медицинско образование, затова добре, че си направила нещо по въпроса/. Надявам се не си изолирала близките си от теб - те трябва да бъдат част от живота ти с или без тая "приятелка" в него! Колкото и да са зле нещата, те трябва да знаят какво се случва - не ги изключвай за нищо на света! Дори те съветвам да им кажеш за това, което пиша - не е разумно да пропуснеш новината, че някакъв непознат го играе самарянин онлайн. Не винаги става дума за добър човек с добри намерения. Може да съм някой ненормалник на лов за уязвими хора. Имаш правото да бъдеш мнителна, както и аз бих бил, ако някой ми напише същото.

Аз не съм лекар, но тая приятелка, за която говориш, отдавна се е настанила при мен и даже не плаща наем, гадината му с гадина! Знам даже къде си държи мръсното бельо, така да се каже! Мога да ти помогна с вътрешна информация за "врагО"! И ако Господ е съгласен, да започнем гоненето на "нелегалните наемателки"! Първо твоята, а после може и моята да бъде пратена на улицата, докато не съм загубил инерция. :Д

При всички случаи се надявам да се почувстваш по-добре и не забравяй човека до себе си! Колкото и да ти е зле, не го приемай за даденост! За разлика от "приятелката ти" той вероятно няма лоши намерения - виж, тая приятелка... само злини прави!
#5 Автор: Мъж
Публикуван: Преди 13 дни
То и аз така се чувствам...точно за това искам любовница и ако тя не помогне вече не знам...
#6 Автор: Мъж
Публикуван: Преди 13 дни
Най лесно и безобидно ще излезеш от това положение като приемаш боров прашец и бамбук.
#7 Автор: Жена
Публикуван: Преди 5 дни
Ако от една година посещавате психолог и не сте осъзнала причината за това състояние, може би трябва да помислите за смяна на психолога. В антидепресантите няма нищо лошо, може даже да подпомогнат психологичното лечение. Депресията е резултат от подтиснати и нерешени вътрешни конфликти. И докато не бъдат осъзнати, няма излизане. Човекът до Вас не може да помогне, в смисъл не може да разреши конфликтите, които носите в себе си, но може да Ви подкрепи и ако го прави, ще се справите. Моят партньор не ме подкрепяше, не ме и разбираше и всъщност ми отне много години, докато разбера значителния му принос, в моето душевно състояние-депресията бе предизвикана от свръхконтрола, който той упражняваше върху мен. Това не се случи без моето активно участие, така, че съвсем не казвам, че той е бил някакъв злодей, просто не си взаимодействахме добре на психоемоционално ниво. Всяко душевно страдание е аларма от подсъзнанието Ви, че нещо трябва да промените във Вас самата, но докато не се опознаете сама, няма как да се получи. До тези изводи стигнах аз в борбата с моите душевни страдания-нямаше как да бъда разбрана от околните, защото всъщност самата аз не се познавах достатъчно. Опознах се, разбрах се и е удивително, че въобще не ми е нужно някой да ме разбира вече. И ако в живота Ви има нещо, което Ви кара да се чувствате така, сякаш някой ви е задушил помислете за това...
Страници 1 от 1
Добавете своето мнение
 
Вход в системата

Реклама